Цилия Стоянова, завърнала се от Канада

Завърнах се от Канада, където няколко години учих и работих. При прибирането ми в България имах шанса да попадна в организация, която ми даде възможност да се развивам и да направя кариера. В последните години работя в “Менпауер”. През цялото време многократно съм се замисляла дали постъпих правилно. Дали не трябваше да завърша и да работя все още там или в друга държава. Равносметката е – не съжалявам, че се завърнах и останах в България. Заслугата е преди всичко на моите работодатели, които бяха коректни.

Бих искала да споделя, че изключително важно е за талантите / това е термин в човешките ресурси за хора със знания и добри професионалисти/ условията, които държавата предоставя за тяхното развитие.

Въобще не е за подценяване доброто заплащане. В България добри професионалисти на високи позиции получават толкова, колкото в развитите страни. Но под условия разбирам и възможността за кариера, което вече зависи от работодателя, както и икономическия климат, без да изпускам политическия.

Освен това не бива да забравяме и това, към което се стреми всяко човешки същество – възможността за сигурност, както по отношение на получаваните възнаграждения, така и по отношение на спокойствието, което има в страната. За съжаление въпросите, които си задават българите по света са “Какво се случва в България, какви са тези новини?”

Всички споменатите условия и допълнителни мерки трябва да се предприемат и да станат обект на документи като национална стратегия за развитие на човешките ресурси или като стратегия за устойчиво развитие, в която човешките ресурси са важен фактор. Като в изграждането на тази стратегия активно участие трябва да вземат не само държавните органи, но и представители на бизнеса, на науката, на учебните заведения и всеки индивид от нашето общество.

В Канада завърших колеж по бизнес администрация и компютърни науки. При завръщането си в България започнах работа в търговска организация. Седем години работих в първия мобилен оператор в България. Продължавам да уча и да се развивам. За мен обучението е един непрекъснат процес.

Източник: Списание „Човешки Ресурси“, бр. 8 2008