Проблемът

През последните месеци се наблюдава усилващо се с всеки изминал ден недоволство на много служители (като болшинство) от заплащането във всяка известна област – отчасти това е свързано с повишаване на цените в продължение на години – те искат рязко и отговарящо по размер увеличение на заплатите…

Да увелича, или да не увелича?

Пред работодателите ни стои много сложна дилема: да увеличават заплати за да отговорят на очакванията на служителите си, или да продължат с досегашните си стратегии за стимулиране. В единия случай ще задоволят (временно) нечии капризи, в другия ще разсъждават по-трезво, помагайки на работниците да разберат собствения им принос за техния доход.

Къде остава в такъв случай средностатистическия работник? Да чака ли повишение на заплатата, да стачкува ли, да мрънка ли заедно с колегите си в някой тъмен ъгъл? Боя се, че нито едно от гореизброените не би било приятно и полезно за който и да е от нас.

За да разбере човек гледната точка на работодателя си, трябва да се постави на негово място. Всяка фирма има разходи за реклама, текущи сметки, наеми, данъци и т.н. в пъти превишаващи разходите за заплати. Пред собственика на компанията стои въпроса: да инвестирам в растежа на фирмата чрез закупуване на повече активи и създаване на повече продукти, или да повиша заплатите на работниците, за да не ме напуснат? Вие какво бихте направили? Ако изберете само второто, колко време мислите, че ще просъществува компания, която не се развива в днешната конкурентна среда? Всъщност, от гледна точка на мениджъра, заплатите са единственият разход, който може с известни усилия да стои постоянен и предвидим, осигурявайки пространство за импровизация в други области.
А какво искаме ние, обикновените работници? Според повечето проучвания, финансовата сигурност стои на едно от първите места. Съгласни сме да поддържаме постоянен жизнен стандарт, но в никакъв случай не искаме да го понижаваме. Понякога искаме да си купим повече, отколкото можем, и това е нормално – така се стремим към развитие и растеж.

Потенциално решение

Какво да правим в такъв случай? Ясно е, че принудени от обстоятелствата, мениджърите ще увеличат заплатите ни толкова, колкото е необходимо – най-реалистичната прогноза е около 10% за следващата година. Това е далеч от нашите мечти – но пак е нещо. Повече от ясно е обаче, че не е достатъчно. Ние не можем да променим работодателите си – в продължение на хиляди години, е било така и винаги ще бъде така. Единствените хора, които можем да променим, сме самите ние.

През вековете преди индустриалната ера, хората са разчитали основно на собствените си умения, били са в разцвета си занаятите и семейния бизнес – всеки се е стремял да бъде полезен на обществото с най-доброто от себе си.И системата е функционирала перфектно. В стремежа си за богатство, са се появили големите корпорации на индустриалната ера, все повече хора са станали зависими от тях и са възпитали цели поколения, които са израстнали само с една мисъл: да получат набор умения, достатъчни, за да оцелеят под нечие голямо крило.

Индустриалната ера обаче си отива – идва ред на информационната ера. Сега не е достатъчно да разчитаме на голямата компания, да ни даде сигурност – защото самата компания няма 100% сигурност дори за една година напред. Едно сътресение на финансовите пазари е способно да изтрие от лицето на земята и най-голямата и сигурна корпорация. Идва време, в което всеки от нас трябва да изгради умения достатъчни, за да оцелее във всеки един момент. Това е време на идеите, превръщащи студенти в милионери само след създаването на един уеб-сайт, време, в което идеите ни струват повече от самата кариерна стълба, по която се изкачваме.

Нашите родители са просперирали, само бидейки част от по-голямо цяло, и вървейки заедно с всички към изпълнение на „петилетката“, докато връстниците им на Запад вече са осъзнавали индивидуалния принос на всеки един към обществото. Това е и причината за развитието на западните държави, и трудното прохождане на държави от типа на България. Ние все още не сме се научили, че всяка секунда от времето ни е еквивалент на сума пари – ако я пропилеем, губим и ние, и компанията в която работим. Ако ние не развиваме себе си, в посока все по-голям принос към компанията и обществото, не само стоим на място – буквално започваме да губим пари с всеки изминал час. Ако не ми вярвате – спрете да придобивате нови умения. Само след година (може би много по-скоро!) ще сте изгубили работата си, и най-вероятно няма да можете да намерите нова. Спрете да комуникирате – и само след три седмици ще загубите всичките си доходи. Това са последствията от навлизането в информационната ера.
В този ред на мисли – всеки, който седи и чака да получи повишение на заплатата, е обречен на неуспех.И само променяйки собственият си начин на мислене, можем да променим доходите си към по-добро. Топ-мениджърите никога не пропускат да забележат, че някой има голям принос, или че някой друг няма никакъв принос… и също така не пропускат да окуражат, когото трябва.

Що е то пари, и с какво се яде?

В заключение ще кажа, че за да има човек финансова сигурност, му трябва и финансово образование. Както преди време е било необходимо да си грамотен, за да вървиш напред – сега е необходимо да притежаваш умения в много области – една от задължителните е разбирането на финансовия свят. Ако не разбираме начина, по който работят парите, няма да можем да ги задържим, спестим, или умножим. Затова новото поколение българи затъват все повече и повече в дългове, ипотеки, кредити, след което искат увеличение на заплатите си, за да могат да изплащат увеличаващите се дългове и кредити… и всеки нов кредит ги поставя във все по-голяма трудност.


Списание „Човешки Ресурси“, бр. 9 2008