Ст.н.с. д-р Росица Рангелова, Икономически институт на БАН:

„При търсене на ефективни начини да бъдат върнати емигрантите в България би следвало те да се разглеждат в тяхното многообразие като човешки контингент. Те се различават по пол, възраст, образование и т.н. и това откроява техни особености и нагласи. Ако млад човек се обучава в престижен университет в чужбина, той се намира в най-активната (и най-адаптивната) си възраст на търсене на бъдещия си житейски път. За него е предизвикателство да получи знания, да развие собствените си професионални умения, да се реализира в приемащата страна, а твърде вероятно е и да създаде семейство там.

По друг начин стои въпросът при по-възрастните хора, на които по-голямата част от живота е протекъл в България, оставили са възрастни родители, къщи, спомени. За тях притегателната сила към родната страна е по-голяма. Наличието на деца на емигрантите също оказва влияние върху връщането им и в зависимост от това дали се обучават там, дали вече са установени професионално и са поели своя път, дали се намират при тях или са в родната страна. Международният опит показва, че

вероятността за завръщане на емигрантите намалява с увеличаване на годините на престой в чужбина.

Освен това за разлика от мигриращите в Северна Америка и Австралия миграцията в Европа се разглежда повече като временна и въпросът за връщане е по-релевантен.

Политиката на дадена страна на връщане на емигрантите е по-ефективна, ако предварително се знае каква част от тях са заминали с цел преселване и каква част са заминали временно на работа.

Според мене емигрантите могат да се разделят в три групи:

(а) Висококвалифицирани емигранти, които в по-широк смисъл включват както така нереченото изтичане на мозъци, така и младите хора, които получават образование в чужбина. Спецификата на тази група емигранти е, че

главен мотивиращ фактор е възможността да получат образование или се реализират в престижни научни институти и университети в чужбина.

В новите условия на глобализация, от една страна, и интеграци в ЕС, от друга, миграцията на висококвалифицирани специалисти се изразява в засилена мобилност, като политиката на страната би следвало да бъде насочена към реализиране на ползите от тези процеси (brain gain).

Тези емигранти са много важен човешки фактор за изграждане на общество и икономика на знанието.

(б) Легална трудова миграция. Тази група е най-многобройната и пъстрата и тя се свързва най-пряко с особеностите и постиженията на пазарната икономика.
(в) Нелегална миграция, която освен че е най-малобройната, но сама по себе си е специфична както по социален статус, така и по начина на напускане на страната, който подсказва пътищата за завръщането й.
Сами за себе си емигрантите преценяват дали и кога да се завърнат. Както в един момент те са решили да заминат, така по-късно като сравняват предимствата и недостатъците от евентуалното си завръщане. Като притегателни фактори от личен характер за връщане е присъствието на близките и приятелите, добрия климат и природа, чувството, че си „вкъщи“. Тези лични мотиви могат да бъдат повлияни преди всичко и най-вече от усилията за развитие и постигнатите успехи на страната в икономически и социален план.
В най-ново време като

положителни примери за връщащите се емигранти се посочват страни като Ирландия, Индия, Испания и Португалия.

Но те преживяха различни по продължителност трудни период на развитие и днес имат трайни положителни резултати.
Основните недостатъци на България при сравнението й с една развита страна, са драстично по-ниските доходи и този факт трябва да осмислим дълбоко като възпиращ фактор. Чувствително повишаване на доходите и приближаване до средните за ЕС обаче не може да се очаква в краткосрочна и дори средносрочна перспектива. Това, което може да повлияе на решението на емигрантите, е подобряване на бизнес-средата, ограничаване на престъпността, приключване на реформата в здравното и пенсионно осигуряване, образованието (признаване на дипломите) и други.

Като член на ЕС България трябва по-бързо да се интегрира в икономическото и социалното простраство на Съюза – хармонизиране на закони и други регулации в сферата на образованието (признаване на дипломи), здравеопазването (здравното осигуряване) и други.

Други подходяща мярка е да се осъществява по-активна работа с емигрантите в посолствата на България наред със създадените там формални и неформални организации за контакти между българските емигранти.

Политиката на страната ни за връщане на емгрантите следва да бъде съобразена с формиращата се обща политика в ЕС по отношение на миграцията.

Трябва да се създават икономически и социални стимули за местното население, защото мнозина от тях са потенциални емигранти.

По-лесно е да бъдат привлечени да намерят трудова реализация в страната, отколкото да емигрират и после да търсим начини да ги убедим да се върнат.“

Източник: Списание “Човешки Ресурси”, бр. 8 2008