Доц. д-р Йордан Калчев, н-к отдел ”Статистика на населението “ в Националния статистически институт

Статистиката като институция не се ангажира и не разработва политики. Ние произвеждаме числа.

По отношение на демографската перспектива имаме сериозни проблеми. Аз не мога да си представя какво значи демографска катастрофа. Една нация може да изчезне от калпаво управление, но от това че хората ще спрат да се обичат и възпроизвеждат – не.

Друг е въпросът, че в даден момент те свиват производството или го увеличават. През последните години има добра тенденция на раждаемост. Проблемът у нас е смъртността на мъжкото население и то в най-добрата възраст /45-60/ години. Ето го ресурсът.

Напоследък много говорим държавата, държавата. Нали се разбрахме да се оправяме като общество. След 50 години можем да стигнем нивото на 1908 г. Но и тогава с 4 000 000 души сме защищавали граници и сме ги разширявали.

Да се върнем на темата. Първо, искам да разгледам две понятия. Ние искаме да ги върнем, а те искат ли? Това е право на хората, право като това да раждат, ако искат. Въпросът “Защо си емигрирал” е въпрос на ценностна ориентация.

И вторият проблем е за сигурността – сигурността на човешкия живот. Не става дума за криминалната престъпност. Говоря за пенсии, социални осигуровки и други. Сега отново на мода изплуваха неомалтусианските теории. Хората са вид капиталова стока. Капиталът се движи, не можем да го спрем. Въпросът дали да се върне в страната зависи от търсенето. Следователно пазарът на този вид капиталова стока трябва да реши.

Ако трябва да връщаме емигрантите ми се струва, че ще изразходваме толкова много средства, които едва ли ще бъдат покрити от очаквания ефект.

Стана дума за опита на Франция. Тази страна обича да провежда пронационалистични политики. Какъв беше резултатът? За две-три години успяха да се приберат 32-34 човека. И може би това е успех, когато се отнася за изтичане на мозъци, а не да се върнат всички висшисти. Например, ако БАН и неговите институти знаят кои учени са им необходими /20-30/ човека, можем да ги поканим поименно и да им създадем тук нужните условия.

По рентабилно е да провеждаме политика, която да задържа хората в страната. В този глобален свят има концепция, че потреблението замества миграцията. Това успяхме. Хората не пътуват на Запад, за да си купуват плазмен телевизор. Решихме и въпросът с безработицата. Остава ни брутния вътрешен продукт.

Във Варшава участвах в една дискусия по социалната сигурност и подоходната диференциация. Стана дума защо българите предпочитат по-сигурните държави като Англия и Израел. Струва ми се, че нашите усилия трябва да бъдат насочени към задържане на тези, които ни трябват. Миграцията има много силна селективна функция.

По време на Великото народно събрание написах доклад за имиграцията. Смятам, че нашето общество подценява този въпрос – какъв състав, кои категории население и каква работна сила, с какво качество ни трябва.

Аз съм рационален човек. Когато говорим за връщане на емигрантите означава да се разработи някаква концепция, програма, политика и стратегия. И второ, на кой ще ги възложим да ги изпълняват. Ако пак решим всичко да прехвърлим на държавата нищо няма да постигнем. Държавата ще направлява политиката, но е заинтересован бизнесът.

Списание “Човешки Ресурси”, бр. 9 2008