Източник: Списание Човешки ресурси, брой 2, 2009

Ирена Борисова,
съветник в администрацията на Министерския съвет

Сред основните дейности по управление на човешките ресурси в администрацията безспорно е дейността за осигуряване на най-подходящия служител за конкретната позиция. Когато се касае за длъжността „главен секретар” това е още по-важно.

Главният секретар има важни функции не само във връзка с планирането на дейността в изпълнение на годишните цели на администрацията, но и за цялостното ръководство, координация, контрол и отчетност.

Затова от голямо значение е каква процедура ще избере ръководителят на административната структура за подбор на кандидатите. Няколко са процедурите за назначаване на служител като главен секретар:

–    конкурс;
–    преназначаване чрез конкурентен подбор;
–    преместване от друга администрация чрез така наречената „мобилност”.

Необходимо е да се отбележи, че при втората процедура могат да участват само държавни служители от същата администрация, при третата процедура държавни служители от други администрации, но и в двата случая кандидатите работят като държавни служители. Конкурсът е отворен както за лица от държавната администрация, така и за лица извън нея.

Конкурсът като задължително условие за назначаване на едно лице на длъжност за държавен служител е въведен с измененията в Закона за държавния служител през 2003 година, в сила от. ноември. С него се цели да се засили влиянието на подбора при постъпването в администрацията като един от факторите за

създаване на професионална държавна служба, да се повиши общественото доверие в начина, по който се извършват назначенията и да се увеличи ефективността в дейността на администрацията.

Отчитайки необходимостта от качествен подбор на кандидатите за позицията „главен секретар”, законодателят е определил конкурсите да се провеждат от „специална” комисия (чл. 10б, ал. 3 от Закона за държавния служител).

Действащият главен секретар се определя в зависимост от това, в каква административна структура е конкурсната длъжност. Когато конкурсът е обявен в министерство, за председател на комисията се определя главният секретар на Министерския съвет. Когато конкурсът е в структура - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министър, председател на специалната комисия е главният секретар на министерството, в чиято система е второстепенният разпоредител.

Тъй като ролята на конкурсната комисия е да извърши подбора на кандидатите, нейните членове трябва да притежават необходимата професионална квалификация и опит, за да направят правилна преценка за професионалните качества на кандидатите.

Органът на изпълнителната власт, който е обявил конкурса, има право да посочи по своя преценка двама свои представители за членове на конкурсната комисия. Практиката показва, че обичайно се предлагат служители на ръководна длъжност от администрацията, в която е конкурсната длъжност.

Съгласно утвърдени критерии за подбор, на научните среди, социалните и икономическите партньори и неправителствените организации бе предоставена възможността да предложат за участие в комисиите специалисти, притежаващи познания в областта на управлението. Въз основа на постъпилите предложения министър-председателят утвърди списъка на специалистите, които могат да бъдат включвани в конкурсните комисии. От този списък за всеки конкретен конкурс се определят двамата членове на конкурсната комисия, външни за администрацията.

Освен директора на дирекция практиката наложи и служителят с висше образование по специалността „Право” да е от администрацията на Министерския съвет. По този начин се гарантира еднакъв подход при организирането и провеждането на конкурса.

Чрез възможно най-големия брой членове на конкурсната комисия се осигурява преценка от различни нива на компетентност и от лица с различен професионален опит. Осигурявайки от една страна представители от администрацията - от структурата, в която е свободната длъжност и от администрацията на МС, и от друга страна - външни за администрацията специалисти, професионалните и деловите качества могат да бъдат преценени и от различни гледни точки.

Практиката показа, че със своите познания в областта на управлението независимите, външни за администрацията членове на конкурсната комисия са особено полезни в дейността й.

От стартирането на конкурсите за „главен секретар” до сега ( 2006 – 2008 година) специалните комисии са провели над 70 конкурса за главни секретари и за ръководители в новосъздадени администрации. При проведените конкурси са използвани три от начините за провеждане на конкурс за държавни служители – тест, писмена разработка по управленска тематика и защита на концепция за стратегическо управление. Начинът за провеждане на конкурса се определя със заповедта за неговото обявяване от самия орган по назначаването, като най-често използваният начин е разработването и защитата на концепция.

При този начин се цели да се проверят уменията на кандидатите за стратегическо мислене - определяне на мисия, визия, цели, действия и резултати, както и уменията за представяне и защита на концепцията. Практиката от проведените конкурси показа, че концепцията е надежден начин за проверка на професионалните и делови качества на кандидатите за главни секретари. Тя дава възможност на кандидатите да демонстрират основни познания в областта на управлението, знания за мисията и функциите на администрацията, в която кандидатстват, да покажат практическа приложимост на своите идеи и делови качества при тяхната защита.

Високите изисквания към кандидатите и правилно подбраният начин за провеждане на конкурса оказват влияние върху броя на участниците в конкурсите. В преобладаващия брой проведени конкурси броят на кандидатите е до 5-ма души.

Основната задача на конкурсната комисия е след преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите да класира най-успешно издържалите конкурса. Статистиката сочи, че сред проведените конкурси има и такива, които са приключили без класиране, т.е нито един от кандидатите според преценката на комисията не се е представил успешно. Необходимо е да се отбележи, че тези конкурси са проведени чрез разработване и защита на концепция. В тези случаи разработените концепции не са покрили изискванията и критериите, одобрени от комисията или защитата на концепцията не е доказала наличие на необходимите компетентности, необходими за изпълнение на функциите по управление на администрацията.