В.Д: В коя държава живяхте и какво ви отведе там?
И.М: Баща ми ходеше да работи по проекти към университети в чужбина. В Гьотеборг, Швеция прекарах 2 години, учейки в интернационално училище, подкрепено от американска инициатива. Съучениците ми бяха с различни националности, почти нямаше шведи. Също така повече от две години прекарах в немско училище в Йокохама, Япония с цялото ми семейство. Висшето си образование пък завърших в Германия, където учих паралелно две бакалавърски програми – медии и английска филология (втората поскоро от личен интерес). Преди половин година, след като се дипломирах, се завърнах в България.
В.Д: Имаше ли момент на размисъл относно това дали да се върнете в България и как взехте това решение?
И.М: Ами всъщност не съм се колебал дали да се върна. Сега вече не съм толкова романтично настроен, но по принцип ми се живееше тук, не си бях идвал от 10 години и ми беше интересно отново да видя България. Финансовият фактор не беше важен за мен при взимане на решението, просто бях решил, че ще се върна.
В.Д: Споменахте, че сте имали романтична представа за България…с какво я свързвате?
И.М: Тук са семейството и приятелите ми. Освен това харесвам България като природа и София като град.
В.Д: Разкажете ми с какво се занимавате сега?
И.М: Мениджър съм на няколко групи и уреждам участия за тях по клубове и фестивали в България и също така в чужбина. Освен това и пускам на партита в клубове из страната. Малко в повече ми идва цялото търчане и имам желание да организирам работата между няколко човека, но обемът от работа трябва да се увеличи за да има смисъл за всички откъм финансова гледна точка.
В.Д: Какво според вас е бъдещето на България, ако процентът на емигриращите продължава да расте?
И.М: Бъдещето ѝ не зависи толкова от процентът на хората, които излизат от България, тъй като смятам, че в последно време повече българи избират да се върнат вкъщи.
В. Д: Бихте ли формулирали по 3 предимства и недостатъка на завръщането в България?
И.М: Първо, това все пак е родината ни – тук са семейството и приятелите ни, средата е по-гостоприемна. Не се оплаквам от липсата на приятели в чужбина, но все пак това е важен мотив. Второ, човек като си идва в България един вид помага за нейното по-добро бъдеще или поскоро става част от него. И трето, българите са малко по-весели хора от западноевропейците (смее се). А относно недостатъците..чисто финансово е трудно човек да се реализира по-същия начин в България. Друг недостатък е проблемът с бюрокрацията тук. Ако трябва да се оплачеш от нещо, то е все едно да пишеш писмо на умрелия. И трето, все още никоя от сферите не е стигнала нивото на тези от чужбина, било то за нощен живот, медии или бизнес. Но въпреки това, смятам, че нещата вървят поскоро в положителна посока, отколкото в отрицателна.
В.Д: Какъв съвет бихте дали на българите в чужбина, които са на кръстопът – „дали да се върна в България или да остана в чужбина“?
И.М: Това си е много лично решение според мен. Не съм от този тип хора, който би посъветвал всеки на всяка цена да се върне в България. Ако някой се чувства добре там, смята, че може да се реализира там и няма причина да се върне тук, аз не виждам нищо лошо да остане. Аз съм направил избора за себе си и смятам, че е правилен.