В.Д: В коя държава живяхте и какво Ви отведе там?
М.С: Бях твърдо решена да завърша образованието си извън България и се спрях на Английското образование, което има вековни традиции и репутация на едно от най-добрите. Бакалавър завърших във филиала на University of Sheffield, в Солун със специалност Маркетинг. След това продължих магистратурата си по Предприемачество в Нотингам, Англия.

В.Д: Как взехте решението да се върнете в България и лесно ли бе то?
М.С: Лично на мен доста ми костваше да взема решението да се завърна в България, тъй като от самото начало на заминаването ми за Англия бях твърдо решена, че ще остана там и след завършването си. За добро или за лошо завършването ми съвпадна и с голямата икономическа криза, която накара доста компании да съкратят или замразят голяма част от свободните си позиции. Тогава реших да опитам в България, като си казвах, че това ще е временно решение, и че никога не е късно пак да се върна в Англия. Така и до ден днешен, вече изминаха 2 години от завръщането ми.

В.Д: Съжалявате ли за така стеклите се обстоятелства?
М.С: Като цяло не съжалявам за завръщането си в България. Определено за тези 2 години ми се даде шанс да натрупам такъв опит за какъвто в чужбина ще са необходими 4 или 5 години. Може би съжалявам за това, че тук не заварих това което очаквах, а именно по-голям респект между хората, ясни правила за всички и за всичко. Все неща, които на запад са си даденост и има хора, които следят за изпълнението на тези правила.

В.Д: Кои бяха най-трудните моменти за Вас, които последваха след завръщането Ви?
М.С: Първата и най-голяма трудност беше свързана с манталитета на хората в България, нетърпимостта един към друг, липсата на толерантност и отвореност към нови неща. Все неща, които на запад не съществуват.
Един от най-големите шокове за мен беше това, че Английското образование в България не се цени, така както се цени в цял свят. Работодателите в България гледат преди всичко опита, но не и квалификацията, което според мен е напълно погрешно. Опита също е важен, но и образованието в една държава с традиции каквато е Великобритания си е един наистина сериозен плюс. Методите на обучение във Великобритания се развиват през вековете като в основата им винаги е било развитието на отделната личност. Това дава възможност на студентите да развиват потенциала си, да формират собствено мнение и да защитават идеите си, като ги излагат пред общността. Не на последно място креативността се стимулира, а оригиналното мислене се насърчава. Все неща, които всяка една прогресираща компания би трябвало да цени.

В.Д: Къде работите и от колко време? Разкажете нещо повече за компанията.
М.С: В момента работя в GfK Retail&Technology Bulgaria, като старши специалист за секторите Черна техника и Фото. От 2 години съм в тази компания и това беше първата ми работа след като се завърнах от Англия. Компанията е немска и е специализирана в наблюдението на над 300 продуктови групи, принадлежащи към няколко категории потребителски стоки: ИТ, телекомуникации, битова електроника и оборудване, развлечения, фото, или „направи си сам”.

В.Д: Какво според вас е бъдещето на България, ако процентът на емигриращите продължава да расте?
М.С: Не мисля, че процентът на емигриращите продължава да расте. Даже напротив, доста хора се завърнаха в България, особено през периода на икономическата криза. Ако все пак младите хора напускат България, това в никакъв случай няма да се отрази позитивно на бъдещето на нашата държава по проста причина, че напускат младите и кадърни хора, които са останали разочаровани от българската действителност.

В.Д: Бихте ли формулирали по 3 предимства и недостатъка на завръщането Ви в България?
М.С: Най-голямото предимство на завръщането ми в България е това, че семейството ми е тук. Другото много положително за мен нещо е работата, която успях да си намеря непосредствено след завръщането ми в България.
Недостатъците са няколко и най-вече обвързани с отношенията между хората. Няма никаква толерантност, хората са вечно изнервени и не умеят да се радват на малките неща. Усеща се едно силно напрежение в цялото общество, което по никакъв начин не се отразява добре на хората. Другият недостатък е всички неуредици, които ни заобикалят, било то в здравеопазването, в образованието, държавната администрация, общо взето навсякъде.

В.Д: Какъв съвет бихте дали на българите в чужбина, които са на кръстопът – ‘дали да се върна в България или да остана в чужбина’?
М.С: Всеки сам решава за себе си, но като цяло и в България има положителни неща, стига човек да успява да ги намира сред цялата купчина от неуредици и несправедливости. Освен това изборът трябва да бъде направен в зависимост от приоритетите. Ако човек иска спокойствие и правила за всичко, България не е точното място. Но пък ако човек иска да е близо до семейството си, да успее по-бързо да се реализира в някоя чужда компания, завръщането в България също е решение.