Bulgarien – ein guter Arbeitsort?

04.05.2009

www.neues-deutschland.de
Junge Auslandsbulgaren wollen in ein reformiertes Land zurückkehren
Von Irina Lazarova

In den letzten fünf Jahren haben etwa eine Million Bulgaren ihre Heimat verlassen. Zudem werden weniger Kinder geboren, die Bürger werden immer älter. Die Regierung hat das Problem zu spät erkannt. Jetzt bemüht sie sich, hoch qualifizierte Bulgaren zurückzugewinnen. Die Bereitschaft der Absolventen, Berufswünsche in der Heimat zu realisieren, ist aber begrenzt.

Das Bevölkerungswachstum in Bulgarien liegt bei minus 0,5 Prozent pro Jahr. Immer mehr Menschen gehen in Rente – die Zahl derer, die die Rentenbeiträge zahlen, schwindet dagegen. Um das »Funktionieren« des Landes zu sichern, hat sich die bulgarische Regierung entschieden, zuerst die Bulgaren im Ausland anzusprechen, bevor sie Arbeitskräfte aus China oder Vietnam einlädt. Hauptpriorität haben die hoch qualifizierten Emigranten. Laut der Staatlichen Agentur für die Bulgaren im Ausland (SABA) wohnen etwa drei Millionen Menschen außerhalb der bulgarischen Grenzen; bei gerade einmal 7,5 Millionen Einwohnern. Mit Überweisungen von mehr als 2,7 Milliarden Euro pro Jahr tragen die Arbeitsmigranten erheblich zur Steigerung der Kaufkraft im Inland bei.
click here

Eine präzise Statistik für »das zweite Bulgarien« ist schwer zu erstellen – die kurzfristigen Saisonarbeiter werden nicht berücksichtigt. SABA schätzt, dass sich die größte Diaspora der »ethnischen« Bulgaren in der Ukraine und der Türkei befindet, dort leben jeweils eine halbe Million Bulgaren. Die »neuen« Emigranten reisten nach 1989 vor allem in die USA (280 000) und nach Spanien (100 000) aus. Es folgen Südafrika, Kanada und Deutschland. Nach Informationen des Bundesamts für Migration und Flüchtlinge, wohnen in Deutschland fast 54 000 Bulgaren, mehr als 12 000 von ihnen studieren. Damit besetzen sie nach den Chinesen Platz zwei unter den ausländischen Studenten in Deutschland, so der Deutsche Akademische Austauschdienst.

Die staatliche bulgarische Agentur für Jugend und Sport hat zusammen mit der Europäischen Kommission 2008 das Internetportal back2bg.com ins Leben gerufen, um Akademiker im Ausland über Karrieremöglichkeiten in Bulgarien zu informieren. Gleichzeitig startete das Ministerium für Arbeit und Sozialpolitik (MAS) zusammen mit jobs.bg die Initiative »Bulgarien – ein guter Arbeitsort«. Mittels Videobotschaften will man eine Diskussion über die Vorteile, in Bulgarien zu arbeiten, initiieren. Die Job-Propaganda zeigt etwa 30 Manager aus »bekannten Unternehmen, die einen guten Ruf genießen« und ihren persönlichen Grund äußern, sich in ihrem Land zu entwickeln. Unter dem Motto »Weil der persönliche Erfolg Erfolg für Bulgarien ist« versucht man, junge Menschen zu motivieren.

Auch SABA bemüht sich, den Leitlinien der Regierung zu folgen: Die Organisation führt Umfragen durch und unterstützt Studentenvereine. Sie organisiert darüber hinaus das Praktikantenprogramm »Diaspora«, dessen Teilnehmer lernen sollen, wie die bulgarische Verwaltung funktioniert.

Am vorigen Wochenende organisierte das Sozialministerium Job-Börsen in Berlin und München, die etwa 400 bulgarische Studenten und Absolventen besuchten. Von mehr als 500 eingeladenen Unternehmern kamen allerdings nur zehn. Aus erster Hand bekamen Akademiker Informationen über einen Berufseinstieg bei Coca-Cola, Adecco, HP oder Lidl.

Trotz der Kampagnen der Regierung zeigt eine Untersuchung des Studentenvereins »Bai Ganyo«, die zehn Prozent der in Deutschland studierenden Bulgaren umfasst, dass die Mehrheit im Ausland zu bleiben bevorzugt. Nur vier Prozent wollen zurückzukehren.

Langfristig aber steigt die Bereitschaft, nach Hause zu gehen und dies ist für die Rückkehrer mit der Hoffnung verbunden, dass sich die Situation in Bulgarien verbessern wird. Bemängelt werden Korruption, die Inkompetenz und Bürokratie bei den staatlichen Institutionen, niedrige Entlohnung, Probleme im Sozialsystem sowie die schwache Infrastruktur. Argumente für eine Rückkehr sind dagegen Familie, Freunde und ein möglicher eigener Beitrag zur Entwicklung der Heimat.

Юпита с по 6 езика искат при Станишев

17.02.2009

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-02-16&article=267052

Българи с по 5 и 6 езика търсят работа в публичния сектор и държавната администрация. Нашенците, които се връщат от чужбина, масово искат да станат част от “банката”, от която се излюпват бъдещи министри и управленски кадри. Това става ясно от сайта back2bg, който бе създаден специално за нашите в чужбина, които искат да се върнат в родината. Сънародниците ни с най-атрактивни профили могат да качват CV-та си там в специалната секция топкандидати, която се следи най-активно от работодателите. Техните имена стоят на челно място една седмица, за да имат възможност да бъдат забелязани. По списъка личи, че хора с по няколко езика, идващи от частни фирми, масово искат да бъдат част от политическата администрация. След нея най-предпочитани области са мениджмънтът и телекомуникациите. На практика няма желаещи да работят в заводи, липсват и инженери.

Сред езиците, които кандидатите владеят, водещи са английски и испански. Следват ги мераклии със скандинавски езици, които също са необичайно много, и веднага след тях са специалистите с немски. Мераклиите да работят в правителството владеят едновременно шведски, норвежки, датски и английски. В същото време обаче десетки оферти търсят хора с руски език, каквито кандидати на практика няма.

Посока: запад-изток
Дошло ли е времето да се завърнат българските емигранти

Боряна Пенева
18/07/2008 15:15
http://www.karieri.bg/show/?storyid=527851

“Хората от поколението на баща ми не можеха да пътуват свободно в чужбина и страдаха от това. В техните представи Западът е бил и може би още е някаква приказка… За разлика от тях ние вече не сме подвластни на такива фиксидеи”, разсъждава Максим Николов, 28-годишен финансов анализатор, който преди три години се връща в България, след като в продължение на едно десетилетие е живял в град, недалеч от Торонто. През 1995 г. четиричленното семейство на Максим разпродава имуществото си в родината и, въоръжено с канадски визи, се втурва да осъществява… мечтата на бащата. Към днешна дата само той продължава да се бори за своята канадска приказка. Останалите - майката и двамата синове, вече са в България и градят своя нов живот, made in BG.

В средата на 90-те семейството на Максим извървява пътя в посока изток-запад, по който поемат много българи. Колко точно - официално никой не се наема да каже, но различни публикации твърдят, че броят на сънародниците, напуснали страната за последните 20 години, достига 1 милион. Ако това е вярно, значи един на всеки седем или осем от нас заминава, като едва 4% мигрират с цел образование, останалите отиват на работа. Факт е обаче, че

Някои вече се завръщат

И това далеч не е само субективно усещане. Проучвания отпреди две години сочат, че в сравнение с 2001 г. желанието на българите за трудова миграция е намаляло с 50%, а през 2007 г. - с 80%. Статистиката предоставя и още данни. Според тях близо половината заминаващи никога не са планирали да напускат България завинаги. Резултатите от анкета, публикувана в английски информационен сайт, предназначен за българи (www.bghelp.co.uk), показват, че едва 14% от участниците категорично отхвърлят възможността да се върнат в родината, срещу повече от 50%, които смятат да се завърнат в по-близко или по-далечно бъдеще.

Показателен за тези нагласи е интересът, който предизвика създаденият преди около два месеца сайт www.back2bg.com. Амбициозната цел на портала е да предлага на младите професионалисти, които искат да се върнат в България, информация относно възможностите за реализация. Според Ованес Ованесян, мениджър “Маркетинг и бизнес развитие” на проекта, в първите дни на съществуването си сайтът регистрира по няколко хиляди посещения дневно. Дори след първоначалния бум любопитните да видят какви хора се търсят на българския трудов пазар са около 500 на ден. “За месец и половина имаме регистрирани над 100 работодатели и повече от 500 кандидати. Това са предимно хора от Германия, Англия, Франция и САЩ с образование и опит в областта на ИТ, бизнес администрацията и международните отношения”, опитва се да направи профил на посетителите Ованесян. Интерес очевидно има, необходимост - също.

Когато през миналата година Симона Харизанова, един от авторите на идеята за портала, завършва следването си в Германия и се връща в България, тя се сблъсква с трудности при намирането на работа. Проблем е например събирането на сведения за опериращите в страната немски компании. Всъщност сайтът, който създават тя и партньорката й Марияна Хамънова с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, е опит да се попълни този информационен вакуум. Симона твърди, че между 70% и 80% от общо 300 български студенти в немския град Констанц, където тя самата е следвала, смятат да се върнат в родината и за тях ще е полезно да добият предварителна представа за възможностите за реализация. Според нея пикът на завръщащи се български висшисти със западни дипломи тепърва предстои.

Отвъд заплатата

Колкото и странно да звучи, голяма част от завръщащите се млади хора не се целят в космически заплати. Те смятат 1000 лв. за приемливо стартово възнаграждение. “Разбира се, няма нищо лошо да поискаш и 2-3 хил. евро и има хора, които го правят. Друг е въпросът дали пазарът го позволява”, коментира Максим Николов. Дори някои да достигат тези нива на заплащане, факт е, че предимствата, които България може да предложи на завърналите се от чужбина, са по-различни. Те са свързани с три простички, но важни неща - семейство, развитие, социална среда.

Това потвърждават и резултатите от неотдавна проведено изследване по поръчка на Държавната агенция за българите в чужбина сред студенти, отишли да учат в различни страни в Европа и Америка. Половината от анкетираните посочват, че по-лесно ще се впишат в социалната и културна среда в България, а за 75% при вземане на решение за връщане най-важна се оказва близостта с приятелите и семейството. Три четвърти от запитаните държат да започнат работа по специалността. Около 30% искат да развиват свой бизнес, още толкова смятат, че завръщането им ще увеличи възможностите да започнат работа на по-висока стартова позиция в голяма компания.

“Пазарът тук е по-динамичен”, смята Максим Николов, който за две години в България е сменил три компании и смята това за предимство: “В Канада за най-обикновена маркетингова позиция ти трябват препоръки, опит и куп други условия. Трудовият пазар там е много затлачен.” Николов е завършил математика и английски в канадски университет, а сега работи като финансов анализатор в консултантската агенция “Сибола”. В България идва сред десетгодишно отсъствие, без ясни намерения, само с желанието да посети брат си, който се е върнал в родината малко по-рано. После нещата се нареждат някак от само себе си. Максим остава да работи тук и се чувства добре, защото въпреки своята уреденост предишният живот в Канада му се струвал някак… скучен: “Там е по-различен свят - кошницата е напълнена и няма какво толкова да ти се случи. Затова много от младите хора търсят предизвикателство и възможност да заминат в Азия или Латинска Америка за година-две. Едно е да учиш в такава страна, да добиваш някакви умения, съвсем друго - да градиш живота си. За това трябва да харесваш икономическата ситуация, но и начина, по който хората живеят и се отнасят един към друг”, разсъждава той.

Финансовият директор на компанията за търговия със стомана “ТисенКруп България” Георги Николов също не съжалява за решението си да се върне в България. Той заминава да учи в Германия през 1998 г. Тогава в университета в град Манхайм има само 15 българи. Шест години по-късно, когато със съпругата му вземат решение да поемат обратния път, българската студентска общност в немското градче вече наброява 1200 души. Но Георги и съпругата му са първите, които тръгват назад, въпреки добрите възможности за работа, които имат в Германия, и неразбирането на близките им. Днес те продължават да смятат, че са постъпили правилно. “След четири години в България имам доста сериозно развитие. Първо започнах в “Кауфланд” на доста висока позиция - ръководител в отдел “Контролинг”. Три години по-късно станах финансов директор в “ТисенКруп” - компания със 100 милиона евро печалба. В Германия това не може да ти се случи на 34 години. Колегите на аналогични позиции там са на около 45 години, в по-консервативните компании - дори на 50 и нагоре. Тоест, като се върнах в България и поех този риск, спечелих 15 години”, изчислява Николов. Според него в момента посоката трябва да е от запад на изток, т.е. специалистите да следват потока на парите и инвестициите. Той съветва колебаещите се да побързат, защото конкуренцията се увеличава: “Едно беше през 2004 г., когато се върнах тук и на пазара нямаше хора като мен. Сега обаче вече ги има. Има и специалисти, които не са били на Запад, но вече са натрупали опит в западни компании и са не по-зле подготвени от нас.”

За неизбежните компромиси

Въпреки възможностите, които предлага динамичният пазар, и предизвикателствата на бурно развиващата се бизнес среда завърналите се си признават, че им се налага да се примиряват и с не чак толкова приятни обстоятелства. И, разбира се, далеч не всички са доволни. Оториноларингологът Емил Терзиянов, който в продължение на четири години специализира пластична и ендоназална хирургия във Франция, не вярва, че ще намери приемливи условия за себе си в България. Той се връща преди близо два месеца - по лични причини, без да е търсил възможност да превърне специализацията си в постоянен професионален ангажимент. Плановете му за бъдещето обаче отново са насочени навън. Какви са критериите му за добра реализация, която би го задържала в България? “Работа по моята специалност, която да ми дава възможност да работя това, за което съм учил и е нормално платена.” Не уточнява обаче какво има предвид под “нормално платена”.

Що се отнася до качеството на живот, завърналите си от чужбина признават, че им липсва чистотата на европейските градове и добрата инфраструктура, както и подреденият живот. “Но човек винаги трябва да прави компромиси”, философски обобщава Георги Николов.

Сайт предлага работа на българите в чужбина

25 май, 15:37
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=501028

Създателите на нов сайт за квалифицирано предлагане и търсене на работа имат амбицията да мотивира завършилите в чужбина българи да се върнат в България и да работят тук. Порталът www.back2bg.com е предназначен за младежи, завършили образованието си в чужбина и владеещи чужди езици, обясниха ръководителите на сайта Симона Харизанова и Марияна Хамънова. Страницата все пак ще предлага работа и на младите хора, които следват в България. Главната цел е най-вече да се спре изтичането на квалифицирани кадри от страната, затова и името на сайта в превод означава “Обратно в България”, обясниха авторите на портала

Според създателите на страницата много от българите в чужбина не знаят за навлизането на чужди фирми у нас и не са информирани за предлаганите възможности за работа. Чрез сайта те ще могат да намерят най-актуалните обяви от водещи фирми и ще могат да търсят работа въз основа на езиците, които владеят. На страницата младежите могат да предложат свой проект или идея, а от www.back2bg.com ще се опитат да намерят фирма, която да осигури финансирането. В портала ще се предлага и информация за всички национални и международни организации, подкрепящи развитието на младите хора.

Проектът се осъществява от млади хора, завършили в чужбина, които искат да помогнат на свои връстници да се реализират професионално в България. Проектът се подпомага финансово от Държавната агенция за младежта и спорта и Европейската комисия. За съществуването му вече са разпространени брошури в повечето европейски градове.

2000 евро заплата за наши мениджъри

26 Май 2008
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-05-26&article=233832

СОФИЯ. 2000 евро заплата дава чуждата компания “Because” на български студенти с перфектен английски и френски. Интригуващата оферта е качена на сайта www.back2bg.com, чиято цел е да връща с примамливи оферти наши младежи от чужбина. Концерни като IBM и Mеrcedes Benz също търсят подготвени кадри, обясни за “Стандарт” Мариана Хаманова, главен мениджър на сайта. Тя допълни, че водещи компании у нас като “М-Тел” и “Глобул” имат глад за квалифицирани служители с чужди езици. Чрез новия сайт българите в странство ще могат да видят условията на работодателите в родината си и да кандидатстват онлайн за работа. За два дни в интернет страницата са качени 9 работодателски оферти и 43 заявки за вакантните места. Първоначално сайтът ще се финансира по европрограма, а после ще набира средства от компаниите за определени услуги. Румяна Милева

Търсят инженери с английски и руски

2 бона. Това е най-високата обявена заплата, която предлагат фирмите в сайта www.back2bg.com. За най-ниските и техническите постове парите тръгват от 650 евро. Най-масовата сума, която се очертава като стартова за младите, е 900 евро - нелош бонус за хора без трудов стаж. Общото между болшинството от обявите обаче е, че в тях не е посочено заплащане - сумите са “по договаряне”. Така и сънародниците ни в Европа трудно могат да разберат кой за колко пари ги кани, за да подадат документи именно при него. След компютърджиите най-ухажваните са спецовете от телекомуникационния бранш. От тях дори не се иска стаж. Само с бакалавърска степен от чужд университет можеш да започнеш работа в България от доста перспективна позиция. В този смисъл някои родни оферти са доста по-атрактивни от чужбинските, защото тук младите могат да започнат с “летящ старт” и да се издигнат по-бързо. Веднага след техничарите се нареждат банковите експерти. Родните финансови институции търсят хора за почти всички позиции - както за продажба на нови продукти, така и за набиране на клиенти. Никой от тях не иска опит, само за постове на средно мениджърско ниво се иска стаж от 2 до 5 години. Сигурно е, че абсолвент, започнал работа в България, може да се издигне два пъти по-скорострелно по кариерната стълбица, отколкото навън, където критериите “млад” и “завършил в Европа” не изглеждат чак толкова впечатляващо, а на стажа се държи доста повече.

Задължителното условие за кандидатите е знание на английски, а боравенето с още някой чужд език е допълнително предимство. Търсят се най-вече млади хора с немски, но има и такива фирми, които са изброили като условие владеенето на четири езика - английски, италиански, немски и френски. Интересното е, че годините, когато руският бе позагърбен, явно са в миналото, защото много от фирмите наблягат на езика на братушките. Повечето от тях работят предимно на руските пазари или в бившите републики на СССР.

Компаниите, които набират хора чрез back2bg.com, са предимно международни. Работата в тях е свързана с често пътуване, затова “завръщането” на българчетата у нас всъщност е съпроводено с атрактивни пътувания и доста бонуси. Доминирането на чужди корпорации обаче означава и още нещо - че май много от тях не вярват на престижа на българското висше образование. И, стъпвайки на българска земя, искат да си вземат хора, попили нещо европейско в образованието си. Стела Стоянова

По 19 юпита на ден с обратен билет

Дневно по 19 българи, учещи в чужбина, напират да се върнат и започнат работа у нас. Това е средната цифра на мераклиите, кандидатствали по офертите в сайта www.back2bg.com. Той бе направен специално с цел да върне “мозъците” ни обратно, преди още да са се вживели в ролята на европейски юпита.

Идеята е там да се пускат атрактивни оферти за работа със суперзаплати. Сайтът тръгна на 26 май и оттогава родните студенти в Европа буквално го “взривиха” със заявки. За по-малко от месец 373 нашенци, които учат навън, са подали документи за работа онлайн. Срещу това в сайта стоят едва 160 оферти за свободни места, качени от 79 работодатели. Така че явно родните босове едва сега узряват за идеята да назначават “мозъците” ни, завръщащи се от Европа.

С най-широко отворени обятия в този сайт се посрещат компютърните спецове. Той е буквално препълнен с оферти за компютърни инженери, софтуерни спецове, уебдизайнери. Изключително ухажвани са и банковите кадри, както и експертите по телекомуникации. Правителството и публичният сектор обаче, които са сред инициаторите за връщането на студентите ни обратно, не са качили нито една обява.Най-вероятно причината е, че заплатите в държавната сфера не са особено атрактивни и едва ли някой би се помамил да се върне обратно за 350-400 лева.

Прави впечатление обаче, че и частниците са оставили масово празна графата “Заплащане” или са отбелязали, че то е по договаряне. Иначе онези, които са посочили заплата, дават доста добри суми за хора на стартова позиция - те тръгват от 650 евро и стигат до 950. Любопитство предизвиква обява на фирма в Пловдив, която е определила заплащането си като “софийско”, и е уточнила, че става дума за 1800-2200 лева. Най-честото изискване към младите са креативност, енергичност и английски език. Сайтът е отворен и за наши студенти, но на практика няма обява, която да не изисква добро владеене на езика на Шекспир. Повечето от тях държат на три езика, а някои - дори на 4. Болшинството от офертите са качени от посреднически фирми, което означава, че кандидатите за работа ще се явяват на интервю първо при “ловци на глави”, за да бъдат предпочетени за длъжността.